Една китайка в България - мултиавторски роман ;)

[Gentil]

...
_________________
"Какъв прекрасен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси...." А.П.Чехов

[Himsa]

Ха... бях изгубил надежда че отново ще те видим Джен ... радвам се че се появи.
_________________

[Gentil]

Гуш!

За Соти....
_________________
"Какъв прекрасен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси...." А.П.Чехов

[Himsa]

[Angel]

[Angel]

Глава 53 (56)

Елами вървеше без да има представа накъде отива и се наслаждаваше на заобикалящата я природа. Високите дървета правеха горещия летен ден прохладен, а песните на птичките радваха ухото и. След около два часа пътя се стесни до пътека, която след още стотина метра стана много тясна и стръмна. Елами тъкмо реши да се връща когато забеляза малка къщичка сгушена в дърветата към която водеше почти незабележимата вече пътечка. Тя продължи още 20-30 метра по посока на къщичката и се озова пред ниска дървена ограда с малка вратичка, която беше закачена с тел. Докато Елами се чудеше дали да влезе или не се чу силен кучешки лай и едно голямо куче се затича към оградата. Тя се дръпна уплашена назад и понечи да си тръгне.
- Мирен Джеки , мирен – чу се глас от къщата.
Кучето послушно седна, но продължаваше леко ръмжейки да гледа към Елами. Тя бавно започна да отстъпва назад без да откъсва поглед от него. В този момент от къщата излезе възрастен човек с побеляла коса.
- Кой е там ??! – попита мъжът и сложи ръка над веждите си.
- Аз туристка – отоговори Елами – дошла тук разходка !!
- Влез дъще , влез ! – махна с ръка той – Не се страхувай от Джеки. Той е добро куче, но напоследък рядко вижда хора. Чакай ще дойда.
Мъжът дойде до вратата, застана пред кучето и я отвори. Елами плахо пристъпи, а кучето продължаваше да ръмжи зад гърба на човека.
- Не се страхувай – каза мъжът – я дай да ти стисна ръката, ама така, че Джеки да види.
Елами не разбра точно какво значеше това, но подаде ръка на възрастния човек и двамата се здрависаха пред погледна кучето. В следващия момент то спря да ръмжи, стана и размаха опашка.
- Умничък ми е той, умничък – каза мъжът – нали ще сме учтиви с гостенката ни , а моето момче ?!? Я се запознайте !!
Като по команда кучето пристъпи и подуши все още неразбиращата какво става Елами, после близна едната и ръка, обърна се и размахвайки опашка се запъти към къщичката.
- Готово !! Вече няма да те закачи !!
- Той много голям – каза Елами.
- Голям е, такава му е закваската. Един кучкар на времето искаше да го изхвърли защото бил мелез, ама аз си го взех и вече седем години се гледаме тука с него. Ела да си починеш на пейката, тъкмо пък аз да разбъркам бобеца, че ще загори – каза мъжът и тръгна към къщичката.
Елами погледна в посоката в която тръгна мъжът и видя малка пейка скована от дебели клони. До нея имаше огнище от големи камъни и стара чугунена плоча от печка на дърва, на която къкреше глинено гърне.

- Ти май не си българка – попита мъжът след като и двамата се настаниха на пейката.
- Така да !! Аз от Китай. Живея тук от малко време.
- И накъде беше тръгнала ??!
- Аз дошла разходи в планина ?!?
- Еййй , имало и такива туристи още ! Браво моме !!
- Че какви туристи са вече ??! Чула ,че България туристическа страна !!
- А бе туристическа е, ама туристите вече не бъхтат пеша. Сегашните туристи са автотуристи. Пътуват с кола до хотела, после най-много да се разходят по поляната до хотела и толкова. Няма ги вече ония планинари с раниците. Идваха до едно време едни мои познати тук ама се позагубиха, а и откак ми спря тока вече почти никой не идва.
- Защо спряли ток ??!
- Откраднаха кабела, а от енергото искаха майка си и баща си за да го възстановят. Ама и за добро е , че колкото стана скъп тока нямаше да мога да го плащам и пак щяха да го спрат.
- Ти сам живееш тук ??!
- Живеех с жена ми, ама тя сега е при дъщерята. Имам син и дъщеря колкото теб горе долу. Сина работи в една болница като стажант. Дъщерята се омъжи лани и сега имат бебе , та бабата не моя я удържа тук. Ама не ми и трябва де. Сал се джавкахме с нея, а сега с Джеки сме си дружки.
- Твое семейство не идват тук ?
- Идват , идват. Сина по-рядко защото е много зает с дежурства. Дъщерята и тя е идвала веднъж с малката, ама не искам да я тормозя,че е далеч за ходене , пък с количка е невъзможно. Аз ходя често до града. Хем си купувам хляб, хем да се изкъпя и да се изпера, че тук няма как, хем да ги видя. После пак си идвам тук, че в града трудно се живее вече, а и хората станаха лоши.
- Защо казва хора лоши ??! Толкова ли лоши ??!
- Абе ако питаш тях никой няма дати каже “Аз съм лош !!” ама не са стока.
- Значи казва хора лъжат ??!
- За тях си са прави. Има една приказка за един цар, който по цял ден пирувал и спял, но хората му не го обичали. Отишъл той един ден при един мъдрец и му казал “ Аз съм много добър човек !! На никого нищо лошо не съм направил , а хората не ме обичат”, а мъдреца отвърнал. “Ти и добро на никого не си направил “
- Умен бил този мъдрец ! И ние в китай имаме мъдреци, но и тях никой не слуша ги.
- Тъй е дъще !! Тъй е !! Сега хората слушат само себе си. То и децата са така – никого не слушат. Добре ,че поне са оправни, че да не ги мисля, ама ми липсват де. Трудно ми е да съм далеч от тях.
- Ако живее с тях няма да ти по-лесно да живееш ? Ще си близо !!
- Ще съм близо, но няма да ми е по-лесно !!
- Тук по-лесно ли ??!
- Да е лесно – не е. Ток нямам, вода за пиене си нося от едно изворче, готвя си сам, вечерите е малко скучно, зимата е студено и почти непристъпно, но поне ми е спокойно, а в града шум, прах, глъч, коли, мръсен въздух и скъпотия. Не е за мен там. Нагледах се на мръсотия и навалица и мисля, че тук съм по-добре. Имам няколко реда боб и чушки зад къщичката. Не изкарвам много ама поне си намирам занимавка през деня. Искаш ли да сложа да ядем ?! Ама какво те питам сигурно не си яла – каза мъжът и стана от пейката - После ще ти оправя таванската стаичка да се отмориш, че сигурно си и каталясала.
- Уморена малко да. Аз имам хляб и сирене в раница. Ще сложа на маса да ядем двама.
- Както искаш. Ей там е масата под навеса – посочи зад къщата мъжът.
Елами погледна и видя малък навес под който имаше дървена маса послана с вестник. Покрай нея като столчета имаше четири дебели пъна , а над нея на кука висяща от покрива висеше газен фенер.
- Аз ще ида за посуда и мезе – каза човекът и се запъти към къщата.

След минутка две се появи държейки няколко железни чинии, чирпак, буркан с туршия и парче хляб. Одиде до масата, където Елами вече беше сложила кутийката с топеното сирене и водата. После отиде до огнището и сипа в двете чинии от това, което се готвеше в гърнето. После ги донесе и ги сложи на масата до отворения буркан с трушия, извади от чекмеджето на масата две вилици и две лъжици и кимна на Елами да седне.
- Сядай да се наядем, че скоро ще се стъмни. Тук в балкана рано се стъмва.

Елами за пръв път ядеше подобен вкусен боб. Не знаеше дали е от това, че е гладна, но в един момент и се струваше, че майка и макар да беше много добра домакиня никога не беше готвила толкова вкусно. Тъкмо приключиха с яденето и слънцето се скри зад короните на дърветата.
- Айде да те водя в къщи – каза мъжът – по-добре е да пренощуваш тук, че докато слезеш ще стане никое време, а утре по живо по здраво ще си ходиш. По тъмно не е лесно да си в планината.
- Добре – каза Елами – може остане тук, че наистина не познава гора.

Двамата станаха и тръгнаха към къщичката. Пред врата като изтривалка се беше изтегнал Джеки и лениво примижваше с очи. Мъжът и Елами влизайки в къщата трябваше да го прескочат, но това по никакъв начин не смути спокойствието му.

Влизайки в къщичката Елами попадна в голяма стая с легло и масичка с мушама на която имаше малко джобно радио. В дъното на стаята имаше тясна вита стълба водеща нагоре. Мъжът се качи по нея, а Елами го последва. Изкачила стълбичката Елами се озова в малка скромно мебелирана стаичка със скосени стени и старо желязно легло покрито с покривка на цветя. До леглото имаше стара изографизана ракличка с ръждива желязна дръжка, покрита с червено везано кавьорче на което имаше свещник с изгоряла наполовина свещ и кибрит. Вместо прозорец стаята имаше врата,над която имаше старо потъмняло от годините кандило с изображението на Христос.

- Ето – посочи мъжът леглото на Елами – легни си ако искаш. В раклата има одеала и възглавница. Ако ти потрябвам съм долу. Казвам се Кольо, а теб как те викат ?!?
- Елами !!
- Елами – повтори мъжът – хубво име. Аз слизам, а ти си почини – каза мъжът – ако искаш можеш да запалиш свещта, но не забравяй да я изгасиш, че да не стане пожар. Тоалетната е в двора зад навеса ако ти потрябва. Знам, че не е от модерните тоалетни, но тук е така.
- Благодари !! Няма проблем за тоалетна. В китай също била такава.
- Оставям те – каза мъжът и слезе надолу по стълбичката.
Оставайки сама Елами се огледа. На стената над леглото имаше поличка със снимки. Първата беше младо момиче с бебе на ръце, а до нея домакинът и някаква възрастна жена се усмихваха. Следващата снимка беше на усмихнато младо момче с бяла престилка. До нея бяха наредени няколко стари чернобели снимки на някакви хора снимани пред къщичката. След като огледа снимките Елами отвори вратичката и излезе на малко балконче , което почти изцяло беше заето от голям дървен люлеещ се стол. От балкончето се виждаше двора на къщичката и част от пътеката по която беше дошла. Долу на двора мъжът седеше на пейката, и галеше Джеки, който се беше сгушил в скута му. Тя седна на стола и погледна нагоре към небето. Върховете на дърветата оформяха кръг и оставяха у нея чувството , че е в гърлото на загаснал вулкан. Лекия полъх на вятъра в клоните им издаваше звук като от разбиващи се вълни, който в комбинация с пеенето на птичките скрити в клоните на дърветата навяваше у нея чувство на спокойствие и безвремие. Елами постоя така няколко минути, после влезе в стаичката, премести свещта на поличката и отвори ракличката. Вътре имаше няколко дебели вълнени одеала и възглавница. Тя взе възглавницата и две от одеалата и ги сложи на леглото. После се замисли, взе одеалата и излезе на балкона. Там тя покри стола с едното одеало, сложи възглавницата на облегалката, седна и се покри с другото одеало. После се отпусна и погледна небето където бавно плуваха две облачета, които залеза беше обагрил в червено. Тя придърпа одеалото към гърдите си, погледна още веднъж синьото небе и плуващите в него пурпурни облачета, които бяха стигнали до ръба на кратера от дървета и току се скриваха зад тях. Елами затвори очи, заслуша се пак в шума на дърветата и чуруликането на птичките и след минутка заспа дълбок и спокоен сън.
_________________

[Valko]

[mwm]

Ангеле, хубаво си написал поредната си глава, имах удоволствието да прочета и предишните, но не трябва да унижаваш жените в романа.
Запомни от мен, че жените не са прости създания, все пак както ние ви ценим, така и вие мъжете ни уважавайте.
Ще стане по интересно ако жените в романа ти, станат по интелигентни.

[Angel]

[Angel]

[Valko]

[Himsa]

Супер се е получило Ангеле .. обзорно описани дребни детайли.. задобряваш пич...
_________________

[Himsa]

[Angel]

[mwm]